ФРАНЦ ШУБЕРТ И НЕГОВАТА ВОКАЛНА МУЗИКА

Романтизмът, Месата и “Меса Сол Мажор" от Шуберт. Автор: Александър Митев Публикувано на: 18/07/2020

Художественото направление „романтизъм“ заема важно място в развитието на европейската музикална култура през XIX в., характеризирайки се с ярките примери в творчеството на композитори като Франц Шуберт, Фредерик Шопен, Роберт Шуман, Ференц Лист, Ектор Берлиоз, Феликс Менделсон Бартолди. Вдъхновител на идеите в направлението е Жан-Жак Русо, философ и писател. Като културно явление, музикалният романтизъм се развива не само в Европа. Той достига и границите на Русия. Предпоставка за възникване на романтизма в Австрия е народно-битовата култура, използваща за темел богатия национален музикален фолклор.[1]

Музиката през епохата на романтизма се свърза с програмността и тясната връзка с литературните жанрове. Като основно мото, валидно за концертния живот през XIX в., е „Индивидуалността на показ“. Характерни са темите за любовта, самотата, тъгата, мечтите, темите за живота и смъртта в авторското творчество на композиторите. Особени промени настъпват в концертите и тяхното провеждане. Загърбват се придворните музикални изяви, а изкуството се споделя с аудиториите посредством публични концертни изяви. Промени се наблюдават и във възприятието за виртуозитета в изпълненията, за да бъде „спечелена“ публиката, за да се предадат основните идеи в композиторския замисъл (каквато е и идеята за програмността). Изпълнителите вече са и композитори (и обратното), търсещи нови похвати в композиционно-инструменталните техники, създавайки богат репертоар. Като следствие от тези фактори, можем да посочим нововъзникналите музикални жанрове като клавирни миниатюри, капричии и разгърнати балади.[2]

Франц Шуберт е австрийски композитор, чието творчество включва повече от 600 вокални творби, седем симфонии, сакрални творби, камерна музика, творби за пиано, опери. Авторът е по-известен като композитор-песенник, развиващ романтичните песни, създавайки нов жанр - песенни цикли. Шуберт се приема като създател на първите музикални образци в романтичната музика. Добрите пианистични възможности на Шуберт имат отношение при създаването на новия инструментален жанр – миниатюра за пиано. Стилът на Шуберт е разпознаваем – с изтънчените дълги мелодични линии, с разноцветността на хармоничните багри, създавайки “интелигентна“ музика с “тематичен и тонален конфликт на сонатната форма“[3]. Кумир на Шуберт и ярък модел за композиторско майсторство е Бетовен, което се наблюдава като приложен факт в стилистиката на шубертовите вокални и инструментални творби.

Вокалната музика на Шуберт е композирана върху стихове на поети като Гьоте, Майрофер, Шилер, Хайне, Рюкерт, Айхендорф. Особено открояващи и фундаментални за новосъздадения песенен цикличен жанр са двата цикъла от песни по стихове на Вилхелм Мюлер “Die schöne Müllerin“ и “Winterreise“, доближаващи го до оперно-драматичен разказ. Последните вокални творби на Шуберт се публикуват посмъртно през 1828 г. “ Schwanengesang“ по стихове на Релщаб, Хайне и Сейдл.[4] Песенното творчество на Шуберт е обект на изследване от музиколозите, като основния въпрос е свързан с корелацията между корените на песенното творчество и композиторския замисъл „авторското прозрение и търсене“ в него. Като произход, поставящ корените на замисъла, се посочва обновеният с новите тенденции немски Lied (мн. ч. Lieder – немска полифонична песен от XV-XVI в., повлияна от народното изкуство), което наблюдаваме в творбите “Маргарита на чекръка“(1814) и баладата “Горски цар“[5], „модифицирано старогерманското наименование на поетично-песенната форма от рицарската поезия „Liet““[6]. „ Жанрът „Lied”, възникнал сред немско-говорещите народности прекрачва границите на езици и култури. Към него се обръщат композитори от други националности –Дворжак, Сметана, Григ, Берлиоз, Форе, Дюпарк, Шопен, Шосон, Шимановски, Сибелиус, Килпинен, Елгар, в България –от преработките на народни песни на Добри Христов през прекрасните солови песни на Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Димитър Ненов, Марин Големинов, Светослав Обретенов, Парашкев Хаджиев,Димитър Сагаев,Цветан Цветанов, Александър Райчев,Красимир Кюркчийски,Васил Казанджиев, Константин Илиев, Георги Тутев, Симеон Пиронков, Лазар Николов, Иван Спасов, Юлия Ценова, Димитър Христови още други до композиторите от четвъртото и петото поколение.“[7]

Особен дял в композиторското творчество на Шуберт са крупните форми и музикално-сценичните произведения. Крупните форми са повече от 100 на брой, като открояващи се са месите в As Dur, G Dur, Es Dur, “Победна песен за Мириам“ (кантата), творби за хор a capella или със съпровод на пиано или оркестър. След 1820 г. се появяват заглавия на неговите зрели опери[8] “Алфонс и Естрела“ (1822), “Домашна война“ и “Фиерабрас“ (1823), музиката към драматичната театрална пиеса “Розамунда“ (1823).[9]

Хоровата музика в творчеството на Шуберт е дял, с който той се занимава почти през целия си живот. Две трети от приблизително 150-те вокални произведения са за мъжки хорове (например “La pastorella al prato“ за еднороден мъжки хор (TTББ) и пиано; “Widerspruch" за еднороден мъжки хор (TTББ) и пиано; “Nachthelle“ за соло тенор и еднороден хор (TTББ), а приблизително 70-75 произведения са със съпровод. Сакралната музика на Шуберт включва 40 произведения, от които 6 меси. През ранния творчески етап Шуберт пише няколко от най-известните си литургийни произведения – „Magnificat“ (1815) и “Stabat Mater” (с немски текст от 1815 г.). Четири произведения от ранните сакрални композиции са въз основа на австрийската традиционна Missa brevis, като най-ярък пример е Меса “G Dur” (1815). Трябва да се отбележи, че в някои от сакралните произведения са пропуснати някои канонични фрази, поради композиционни решения или причини, вследствие на виенската богослужебна практика. Произведенията от този характер възникват от вътрешния порив на композитора, а не в следствие на намеса на външни фактори. Приблизителната бройка на произведенията, написани на богослужебен латински език, са около 30 на брой, като пример е “Intende voci” (за тенор, смесен хор и камерен оркестър), съчинено през 1828 г., и е едно от последните такива произведения в творчеството на Шуберт.[10]

Месата (англ. mass, лат. Missa, нем. Messe, фр. Messe. ит. messa) е най-тържествената служба в римокатолическите църковни ритуали, която представя възпоменанието и мистичното повторение на Христовата жертва върху Кръста. Наименованието произлиза от думите “Ite, missa est (congrefatio-паство)“. Обикновената меса има няколко форми, свързани с дължината на богослужението и отбелязването на големите църковни празници и събития, както и по-малките църковни празници, също така в обикновени църковни дни. Мissa ordinarium е обичайна меса. От нея произлизат кратките и тържествени меси, включващи missa brevis (кратка меса), missa solemnis (тържествена меса ), missa brevis et solemnis и други форми с по-малко части от обикновената меса.

Месата като музикален жанр представлява циклично вокално или вокално-инструментално произведение по текстовете на определени части от основното богослужение в църквата. Можем да кажем, че това са изпети молитви, а по този начин те стигат по по-внушителен начин до вярващите – чрез музиката. Практиката е установила два основни типа меси – missa ordinarium и missa proprium (частна меса), включваща песнопения за различни празнични дни от календара на католическата църква.[11] “Както е известно, литургиката на католическата традиция е тази, която поражда многогласната обработка на църковните песнопения, предоставяйки на църковния музикант да прояви своята изкусност в полифонията: грегорианските едногласни мелодии на антифоните, псалмите, химните и месите са контрапунктирани с усложняваща се техника и умножаващ се брой гласове. Тези най-ранни полифонични обработки на грегорианския хорал - на cantus sacrum - стават прототип на музикалната творба. Ще припомня, че първото име, дадено на този "музикалнохудожествен" прототип в първия в историята музикалнотерминологичен речник ("Terminorum musicae diffinitorium") на Йохан Тинкторис през ХV век, е именно "res facta" - "извършено нещо". Идеята, че музиката е направа, изделие ще изведе на преден план и понятието opus musicum - музикално произведение, което се "композира", т.е. - от латински - "съставя". Не случайно думата, която се избира за означаване на онзи, който прави музика, е латинската дума compositor - съставител: тя означава, че тази дейност е вторична, че композиторът работи с пред-съществуващия свещен хорал. (Най-раните сведения за използване на думата "композитор" със значението на музикална професия се отнасят към ХV век, когато е употребена в регистъра на Тиролската придворна камера за слепия църковен музикант Арнолд Шлик от Инсбрук). В своето цялостно богослужение месата определя изпявани части, обединяващи се в първата голяма - циклична - музикална творба в европейската музика. В католическата църква композирането на меси ще остане основна литургична повинност за композиторите.“[12]

Месата претърпява някои промени по отношение употребата на композиционни похвати, превърнали се в традиция в различните епохи. Познаваме различни видове меси - Меса с григорианско пеене, Полифонична меса (през XII и XIII в.), като първи пример за пълна меса е датиран през 1300 г. - Messe de Tournai (съставена от различни композиции, написани през различни периоди), а първата авторска меса е Machaut’s Mass (композирана за коронацията на Чарлз V-ти). (1364?). Известни меси от стари майстори като самостоятелен музикален цикъл са месите: Missa quarti toni (Витория), Missa cuiusvis toni (Окегем), Missa sine nominee (Обрехт), Missa brevis (Палестрина). От 1600 година до наши дни, композирането на месата губи някои свои структурни черти в творчеството на композиторите от различните страни.

В структурата на традиционната меса се включват четири категории действия: 1. Обичайно пеене; 1а. Индивидуално пеене; 2. Обичайна проповед; 2а. Индивидуална проповед. Класическата меса съдържа музикалните части – традиционно пет на брой: Kirye, Credo , Sanctus и Benedictus, Agnus Dei. Когато се изпълняват в служба, между частите има проповед (Фиг. 1).[13]

Фиг. 1 Редът на провеждане на обикновената меса в католическата църква[14]

Меса “G Dur” от Франц Шуберт е във формата на missa brevis (кратка меса), свързваща се с по-малките празници на католическата църква и обикновените неделни богослужения, съдържаща шест части. Интересно е, че всички части от шубертовата меса сe съдържат в missa ordinarium, т.е. няма намаляване на частите. Някои историко-научни издания посочват, че написаната втора меса през 1815 от Шуберт, е съчинена в петдневен период.[15] Месата е написана за сопран, тенор и бас, смесен хор и оркестър: щрайх, орган (изпълняващ basso continuo), а тромпетът и тимпаните са включени по-късно. Съдържа частите: Kyrie eleison (“Господи, помилуй“), Gloria (“Слава“), Credo (“Вярвам”), Sanctus (“Святий Боже“), Benedictus (“Благословен идващ в името на Бога”), Agnus Dei (“Агнец Божий”) (Фиг. 2).

Фиг. 2 Части на Меса “G Dur” от Франц Шуберт[16]

ПРОВЕЖДАНЕ НА СОЛОТО НА СОПРАНА В I-ВА ЧАСТ "Kyrie"

из "Меса Сол Мажор" от Фр. Шуберт - опит за теоретични и смислови тълкувания

Първата част от "Меса Сол Мажор" се изпълнява от соло сопран, смесен хор и оркестър. Частта се изпълнява от соло сопран, смесен хор и оркестър.

Сопрановото соло е подходящо соло в частта "Kyrie" e за лиричен сопран. В него е проектирана сложността на всички хорови партии – от задържаните тонове в crescendo и decrescendo до интерваловите скокове. Солото се провежда в рамките на 17 такта. То се изпълнява в среден и висок певчески регистър. При неговото провеждане многобройно се излагат тонове, които са преходни тонове между двата регистъра. Не може да се установи зона на с усилено участие на преходни тонове, защото е видно, че през цялото време участват такива в комбинация с тоновете от двата регистъра. Ниски тонове за сопрановия глас не са включени в частта.

В сопрановото соло се разпява сричката “lei” на думата “eleison” (бълг. помилуй) с фигура, съставена от две осмини ноти. При неговото изпълнение солистът трябва да олекоти втората осмина нота. Интонационното провеждане на солото поставя, може би неизследван до момента въпрос, който ще разгледам. В провеждането на първия дял наблюдаваме изпълнение върху текста “Kyrie eleison“, което в превод е “Господи помилуй!“. Композиторът за първи път използва “Christe eleison“ в превод “Христе помилуй”, което не е случайно. Вероятно е искал в първия дял да се пресъздаде молението на богомолците (в случая пресъздадено от смесения хор). При появата на солото и смяната на текста, се прави връзка с частната молитва (в случая се провежда за първи път от солото в седемнадесетте такта). В процеса на анализ на движенията на мелодията, се извежда на преден план асоциация (която според мен е вид „закачка“ от страна на Шуберт), свързана с почти всички начини, по които човекът моли за опрощение на греховете си – покаянието. Вярно е, че този акт трябва да се извършва със спокойствие и смиреност, но може би самият композитор е свързал това с различните хора, техните характери и начини, по които молят за прошка Всевишният. В първото провеждане на текста “Христе помилуй“ се наблюдава настойчивостта на молещия се и неговото искрено желание а покаяние (фиг. 5) .

При повторното явяване на този мотив, се задава въпросът “Христе, ще ме помилваш ли?“ или дали Христос ще приеме молитвата, отправена към него от душата и сърцето на молещия се (фиг. 6) .

В следващото (трето) проявяване, интонацията свързвам с потвърждение на покаянието от молещия се раб - „Христе, аз много ти се моля!“ (фиг.7).

Четвъртото повторение на мотива е символ на акта – покаянието към Господ, което бихме могли да възприемем като “Да, Христе, аз искрено се моля и вярвам в теб и в това, че ще бъда помилван за всички свои земни грехове.“ Наблюдаваме разширение в ритмически план, което свързвам с отправянето на молитвата към небето, където според вярващите е домът на Господ (фиг. 8) .

При седмото повторение можем да свържем с тайнството като такова. Изповедта е покаяние за грешките – дело, с което ние отхвърляме намерението си в бъдеще да извършваме грехове. Молещият се иска да каже “Истинността на моето покаяние е факт, защото вярвам само в теб и нямам други богове освен Теб.“ – политането на думите към небето вече е факт (фиг. 9)[17] .

В трети дял, в който хорът поставя всички разгледани до сега етапи в молитвата, изпята от солиста – варианти на солото, но в смисъла на тайнството. Това се подчертава от тоналната неустойчивост и загадъчния характер в провеждането на фразите в партиите в различните пластове. Тези разсъждения са направени от гледна точка на провеждането на мотивите в периода. Условно бихме могли да кръстим гореизложените мотиви в солото като „Мотивите на богомолеца“.

В цялото циклично кантатно-ораториално произведение са изведени на преден план идеите за екзистенцията на човечеството, мястото на сакралното в човешката душа и красотата на богослужебната музика в процесите на богослужебния ред.

_________________________________________________________________________

[1] Маринска, Дора. История на музиката, част II. Западноевропейската музика през първата половина на XIX в. Наука и изкуство, София, 1971. стр. 19-20. [2] Крачева, Лилия. Музиката през вековете. Творци и творби, част 2., “Марс 09“, първо издание, София, 2010. с. 13. [3] Крачева, Лилия. Цит. Музиката през вековете. Творци и творби, част 2., “Марс 09“, първо издание, София, 2010. с. 11. [4] Gammond, Peter (1982). Schubert. London: Methuen. pp. 153–156. [5] Крачева, Лилия. Музиката през вековете. Творци и творби, част 2., “Марс 09“, първо издание, София, 2010. с. 23. [6] Кехлибарева, Албена. Цит. Дисертационен труд на тема: „Някои естетически, артикулационно-фонетични и ансамблови проблеми в интерпретацията на „Lied” от епохата на романтизма и постромантизма – XIX началото на XX в.“. НБУ, София, 2015. с. 56. [7] Кехлибарева, Албена. Цит. Дисертационен труд на тема: „Някои естетически, артикулационно-фонетични и ансамблови проблеми в интерпретацията на „Lied” от епохата на романтизма и постромантизма – XIX началото на XX в.“. НБУ, София, 2015. с. 57. [8] Ранните опери на Шуберт се отнасят към жанра зингшпил, напр. “Веселият замък на сатаната“ [9] Маринска, Дора. История на музиката, част II. Западноевропейската музика през първата половина на XIX в. Наука и изкуство, София, 1971. стр. 26-27. [10] Unger, P., Melvin. Historical Dictionaries of Literature and the Arts, No. 40. The Scarecrow Press, UK, 2010. Pp. 394-395. [11] https://www.belcanto.ru/messa.html?fbclid=IwAR38UAq-W98iEzBUXRvpdKrpvH3dd3ttInM-cXuxoL3lEWGWHmcySAvkuQw [12] Цит. от: https://litclub.bg/library/musikologia/yapova/mozart.html [13] Apel, Willi. Harvard Dictionary of Music. Harvard University Press, Massachusetts, 1950. Pp. 427-430 [14] Цитирано по: Apel, Willi. Harvard Dictionary of Music. Harvard University Press, Massachusetts, 1950. Pp. 427. [15] В повечето източници е посочен периодът 2 до 7, Март, 1815. [16] Цитирано по: https://imslp.or/wiki/Mass_in_G_major%2C_D.167_(Schubert%2C_Franz)

[17] Цитирано по: Spiro,Friedrich. Breitkopf und Härtel, Leipzig, 1904. Plate EB 6418.