ПЕСЕНТА НА СЛАВЕЯТ ИЛИ ОПЕРАТА НА СТРАВИНСКИ

АВТОР : АЛЕКСАНДЪР МИТЕВ

И г о р С т р а в и н с к и

( 1882 – 1971 )

С л а в е я т

Лирична приказка в три действия

ЛИБРЕТО по приказката „Славеят“ на Ханс Кристиан Андерсен

Действащи лица:

Славей – колоратурен сопран

Рибар – тенор

Готвачка – сопран

Император – бас

Камериер – бас

Бонза – бас

Смърт – контраалт

Първи японски посланик – сопран

Втори японски посланик – бас

Трети японски посланик – тенор

Място на действието – Китай

Време – дълбоката древност

____________________________________________________________

Игор Стравински е от най-добрите

композитори на XX век, а творчеството му е шедьовър в музикалната класика. То е признато по целият свят още от възникването му и до наши дни, но остава обгърнато в мистерия. Игор Стравински е съвременник на Шьонберг, Булез, Варез Веберн и др. Творчеството му притежава ясен и открояващ се музикален език, което го отличава от фона на херметичният език на своите съвременници. Неговото творчество е разглеждано, като противоречиво, притежаващо и възбуждащо противоположни страсти. То може да бъде разглеждано, като многолико и променливо и се превръща в предизвикателство за всеки, който се опитва да го обхване в дълбокото му единство, като творчество на един творец, родено след тежките изпитания на съвремието си и неспокойните си случки. Игор Стравински, заедно със своето творчество остава неразрешена загадка. Творчеството му е самотно в XX-ят век, на който принадлежи. Интерсно за творчеството на Стравински е връзката, която той прави с епохите и традициите от началото на полифонията до наши дни. Той не е автор на музика, която се обвързва с доктрините и не поставя началото на нито една школа. Рене Шар споделя за Стравински, че наследството, което той оставя в музикално-композиционен план не е предшествано от никакво завещание. Историята на музиката за поколението, което живее след Втората световна война в основна степен притежава белезите, и ключовите думи – съвест, мисия, гарант и оръжие.

Операта „Славеят“, представлява лирична опера в три действия, която Стравински започва да пише през 1908г. Либретото е написано по едноименната приказка на Андерсен. Самият Римски Корсаков е одобрил и прослушал фрагменти от първото действие, малко преди смъртта си. Той е бил впечален от гениалните изразни средства, с които си е служил автора. В периодите между 1908-1909г. и 1913-1914г., композиторският почерк на автора се променя из основи. Първото действие на „Славеят“ започва с встъпление, което напомня на двама композитора – Дебюси и Мусоргски, заради редуващите се интервалови последования – терци и квинти. Сам Стравински пише в дневника си, който води от 1906 до 1910г. „Защо да следвам толкова ревностно Дебюси, когато истинският създател на този оперен стил е Мусоргски?“ Разкрива се елегична мелодия, която се откроява на фона на прозрачни хармонии, последвана от „Песента на рибаря“, която притежава свежа мелодия и ясен ритъм. Рибарят представлява типичен русоидски образ, който е потънал и изгубен във въображаемият Китай. Той чака славея, и чува неговата песен, която е изразена в инструментална импровизация в сол бемол мажор, а после и вокална. Тя е лека и нежна. Стравински не пресъздава истинският славей, а по-скоро идеята за песента на славея в стил на романсите от руските опери с френско влияние. Образите в китайския двор, са стилизирани, дори изкуствени, които напомнят фигури от музикална кутийка. След представените образи в двореца, птицата отива и омайва Императора.

Второто действие авторът нарича „Действието с трите картини“. То разкрива постигнатата от композитора експлозия в оркетровата палитра, особено в „Пролетно тайнство“. Там се проявява много по-обогатена оркестрова фактура, с необикновено звучене, описващо атмосферата. Ярки хармонични звучности и мелодични контури. Авторът запазва от „Пролетно тайнство“ тройната полиритмия, в „Китайски марш“ и смени на метрума. В средата на второ действие, автора подчертава два поетични принципа – на свободат, (славеят) и бездушието и безнюансието, които представя чрез изкуствения славей, задоволяващ императорският каприз.

Тежестта на творбата е заложена в трето действие. В него значението на театралната постановка ярко се откроява. Там са изобразени образите на смъртта и страха. Смъртното ложе на Императора се изтъква с марш на привиденията, в който се изброяват всички добри и лоши дела, които той е сътворил през живота си. Авторът залага на проста и покоряваща мелодия, в която фаготите и ниските медни духови инструменти играят важна роля. В мелодията участват, довеждащи до фортисимо от короните, драматични цветове, изпълнявани от хоровете. Сцената притежава драматична сила, благодарение на противопоставяне между архаичната мелодия и спасителната песен на славеят, подчинена на руските мотиви, във всеобхватен епос, в който присъства двойката Ерос и Танатос, любовната и смъртна песен. Щастливият край на творбата се бележи от „Добър ден на всички“, която изпълнява от излекувания Император. Представянето на операта е под диригенството на Пиер Монтьо на 26 май 1914г. в Парижката опера. Костюми и декори – Беноа. Певците пеят в оркестрината, а балетът ги изобразява.

На въпросът „Дали се счита за руски композитор?“, Стравински отговаря, че цял живот говори на руски, мисли на руски и притежава руски стил. Сам авторът казва, че в музиката му, това нещоне се откроява веднага, но се съдържа в природата на музиката му.