Импресии от Новото за тялото и ума

За всеки, който се интересува от пъстрите цветове на съвременното изкуството и желае да се потопи в света на твореца и новостите, родени от търсенето…

Национален музеен комплекс- София и Софийски Арсенал – музей за съвременно изкуство откриха изложбата ПРОСТРАНСТВО – ПУБЛИКА. Откриването се състоя на 11 март 2015 г. Ако още не сте, Ви каним да се присъедините към света нас за едно запомнящо се преживяване с творбите на  Вито Валентинов, Симеон Симеонов, арх. Милена Металкова-Маркова, Адел Лемоан и Жул Синьо. Желаещите ще могат да посетят експозицията от 11 март до 26 април 2015 г. Куратор- Надежда Джакова.

Ето малко повече и за идеята…

Проектът ПРОСТРАНСТВО – ПУБЛИКА включва пространствени визуализации, обвързани със сградата на музея, нейната история, трансформация, хората, които я посещават. Чрез арт инсталации художници и архитекти коментират пространството на музея както и връзката му с публиката.
В първата изложба от проекта участват Вито Валентинов, Симеон Симеонов, арх. Милена Металкова-Маркова, Адел Лемоан и Жул Синьо.
Куратор на проекта е Надежда Джакова.
Контакт на Вито Валентинов е третият му проект от серията интерактивни инсталации, в който тялото на участника е обект на „изследване”. Посетителят е въвлечен в експеримент, в който се извършват минимални физически действия, но се изисква концентрация на тялото и ума, както и пълно психическо себеотдаване. Чрез използването на физически обекти, намесата на пейзажа и въвличането в игрови действия у зрителя, се провокират нови преживявания за тялото и ума.
Симеон Симеонов продължава да изследва скулптурния обект, като част от намеса в архитектурното пространство. Така преграждащата стена в експозиционната зала се превръща в основа на инсталацията, самата тя вече не е архитектурна даденост, а част от художествения експеримент. Самият процес на трансформиране остава скрит за посетителя и само неговото видео документиране разкрива част от работния процес.
Арх. Милена Металкова-Маркова в екип със студентите по архитектура Адел Лемоан и Жул Синьо коментират архитектурните и исторически дадености на сградата, като акцентират на наслояванията от миналото. Чрез фотографията, обекта и инсталацията те наблягат на връзката на простраството с заобикалящата го природа, присъствието на посетителя в музейна среда, която е силно повлияна от историческите дадености.