Каква е символиката на мартеницата?

   Мартеницата представлява осукан бял и червен конец. Червеният цвят символизира женското начало, а белият - мъжкото. Мартеницата има функцията да предпазва деца, възрастни, младите животни, нивите, дома от болести и неприятности.
 

Създава ли се връзка между покленията, когато се празнува 1-ви март ? 
 В миналото възрастните жени в семейството са изработвали мартениците и са закичвали с тях къщата, децата и внуците. Мого честно бабата или майката са помагали на децата и младежите в изработката на мартеници.
 А в съвремието по-възрастните купуват мартеници и подаряват на децата, близките си. В училище учениците обикновено изработват мартеници със своите учители и ги подаряват на родителите си и на  хората, които обичат.

Какви други обичаи се срещат през месеца на мартеницата?

 Първомартенските обичаи са свързани с пролетното слънцестоене. С тези обичаи се отбелязва началото на новата стопанска година. Смисълът на мартенските обичаи е в предпазването от болести и лоши събития, за здраве и берекет. През месец март се изпълняват обичаите на Сирни заговезни. Тогава започват постите за Великден и се „заговява“ с млечни продукти. Провеждат се маскарадни игри за гонене на болести.
На Сирни заговезни в някои села се палят големи огньове, които младежите прескачат за здраве. Правят се факли или стрели „оратници“, които хвърлят в дворовете на своите приятелки. Девойката, която събере повече стрели, е харесвана повече.
Какво развитие претърпява мартеницата, като начин на изработка?
 Отначало са се изработвали от вълнени и памучни конци. По-малко са ползвани копринени конци там, където се отглеждат буби и се получава сурова коприна. Ползвани са и пашкулите от бубите, като са боядисвани в червено. След 50-те години на миналият век започва използването на изкуствена коприна и полиакрилни прежди. В последното десетилетие наблюдаваме отново връщане към стария традиционен начин с използване на вълнена прежда и непредена вълна. Освен бял и червен цвят, се добавят и лилав, розов, зелен, жълт и син цветове, характерно за района на Родопите и Западна България.
Какви материали се използват в изработката на мартениците и каква е символиката

им?
  Към мартениците се добавят и някои дребни предмети. Например: маниста, за предпочитане в син цвят, за да гони болестите и да пази от лоши очи.  Също така се използват скилидки чесън, за предпазване от болести и духове, дребни монети с пожелание за благополучие и богатство в семейството, и други.

Съществува ли сходство между мартениците и автентичното народно облекло на българинът?
 Съществува. Намира се в цветовете и материала за изработка. Червеният и белият цвят са основни цветове в българския народен костюм и българските тъкани.
Как може да се определи действието „връзване на мартеница“ – езичски обичай ли е или битов?
  Обичаите, свързани с мартеници, са предхристиянски – езически.
  В миналото на 1ви март рано сутринта, най-възрастната жена в семейството, е приготвяла бели и червени осукани конци. Връзвала ги е на ръчичките на децата, на шийките на младите животни – агънца, теленца, над входната врата на къщата. Връзват се мартеници на младите, защото се счита, че са най-уязвими и податливи към болести. Мартениците се носят, докато се види щъркел или цъфнало дърво. Тогава се закачат на зелено дърво или под камък, за да „спи лошото под камък“. На следващия ден камъкът се премества и ако там има мравки, значи годината ще бъде плодовита.
Отбелязва ли се връзването на мартеници като събитие в различните фолклорни региони и как?
Една от формите на традиционната българска мартеница представлява две човечета, вързани  с пресукан червен и бял конец. В Западна България тези персонажи се назовават „Пижо и Пенда“, а в Централна Северна България (Габровско)- „Рачо и Дешка“. Денят първи март в цялата страна, се посреща с червено – червена тъкан – престилка, постелка, пояс, гранче прежда.

Вие изработвате ли мартеници ?
  Изработвам.
Какви материали използвате за изработката им?
На основа на традицията, се стремя да изработя разнообразни и интересни мартеници. Използвам вълна и вълнена прежда в бяло и червено и по-малко други цветове.
Къде представяте изработените от Вас мартеници?
От седем години участвам в изложба-базар на мартеници, организирана от Институт по етнология и фолклористика  с етнографски музей при БАН – гр. София.