МЪДРА МИСЪЛ НА БРАМС ИЛИ ИСТИНА ЗАКЛЮЧЕНА В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ

АВТОР: МОРИЕЛ ГЕОРГИЕВА

„ Aко всичко, което ставаше в душата на човек можеше да се опише с думи, на света не би имало музика. “ –

Йоханес Брамс

През вековете до днес човекът като носител на разум и душевност, не спира да пътешества в света на познанието, търсейки образа на своята същност. Така се раждат множеството науки и изкуства - от нуждата на човешкото същество да изразява своите идеи и емоции и съответно да получи отклик и разбиране от околните. А за да интерпретира аудиторията ни точно нашите усещания, размисли, схващания и позиции, трябва да употребим възможно най-въздействащото, убедително и подходящо средство за комуникация. И ако нашите представи и философии могат да бъдат предадени успешно чрез умелото боравене със словото, то за всичко онова, което се случва в душата ни, не можем да кажем същото, защото човешката психика е изключително дълбока и многоцветна.

Музиката като изразно средство е по-силна от думите в пресъздаването на емоционалното ни състояние. Как музиката ни въздейства и успява да направи композитор и слушател да чувстват еднакво? Науката, в рамките на своите възможности, дава обяснение за това, основавайки се на физичните закономерности в природата на звука. Музиката като интонационно изкуство, представлява система от изразни средства, без които не може да се постигне художествената цел. Ритъм, метрум, темпо, тембър, лад, динамика, мелодия, хармония са основните инструменти, с които тя си служи.

Медицински доказано е, че ритъмът, метрумът, темпото и динамиката на едно музикално произведение, възприети веднъж от слуховият ни орган, достигат до нервната ни система и започват да контролират дори пулсацията на сърдечната дейност, а така и всички процеси в тялото ни на клетъчно ниво, което е една част от основанията да чувстваме физически музиката. Самият музикален звук - тонът има силно анатомично и психическо въздействие чрез дадените му характеристики като честотата на трептенията и тембровите качества. Пример за това са т. нар. бинаурални тонове, чиято честота следва тази на менталната дейност. Те се получават от разликата между тоновете, които се приемат от човешкото ухо /така, ако се пусне звук с честота от 400 Hz и друг с честота 410 Hz, тогава бинауралният тон ще е с честота от 10 Hz/. Тези с честота от 30 до 50 Hz съвпадат с честотните ɣ /гама/ вълни на мозъчната активност, като тези тонове могат да предизвикат чувство на силно напрежение, на тревога, гняв, страх; бинауралните звуци пък с честота от 14 до 30 Hz следват бета честотите и имат възбуждащ и вълнуващ характер. За спецификите на бинауралните делта, тета и алфа /по честота/ тонове също има данни, но поради големият обем на информацията ще се огранича само до описаните по-горе. Качествата на музикалния лад, на тоналността също играят важна роля в изразността на езика на музиката. Музиковедите Марк-Антоан Шарпентие, Кристиян Шубарт и Албер Лавиняк, творци от различни епохи, създават трудове, засягащи темата за емоционалното съдържание на тоналностите. Ако съпоставим твърденията им за едни и същи тоналности, ще видим, че тези на Шубарт са най-изчерпателни, а също, че така съпоставени тезите на тримата учени за една тоналност могат да си приличат, да се допълват или да са коренно различни. Например за ре минор Шарпентие казва, че звучи „сериозно и почтително“, Лавиняк - „сериозно, съсредоточено“, а Шубарт - „меланхолична женственост, сплин“, звученето на ре b /бемол/ мажор Шубарт определя като „Злобна тоналност, потъваща в печал или изпадаща във възторг…“, Лавиняк - като „Очарователно, любезно, спокойно“, а Шарпентие изобщо няма мнение за тази тоналност. Това показва индивидуалността на човешката психика и възприятие. Музиката предава и говори вложеното от композитора в нея, за да може емоцията и душевното състояние, присъщи на един определен творец, да достигнат до слушателя със същото послание. Относно възможностите на музикалните изразни средства, разглеждани заедно и поотделно, са проведени множество изследвания от страна на музиколози, физици, биолози, философи и психолози, като всички те подкрепят и затвърждават убеждението, че езика на музиката е уникален и незаменим от словесната езикова форма. Тя притежава дори силата да рисува картини в нашето съзнание, да запазва и ни връща в конкретни спомени, да ни зарежда с енергията на нови мечти и красиви блянове.

Картината на човешката анима е изпъстрена с толкова цветове и нюанси на чувствата- болка, радост, удовлетворение, безпокойствие, мир, гняв, желание, страст, любов, тъга, духовно извисяване при молитва, набожност… Слушайки концертите, ораториите и кантатите от Антонио Вивалди, се изпълваме с възторг, възхита и благоговение пред Твореца и неговите дела, така също и синфониите на Йохан С. Бах ни въвеждат в сакралното присъствие в храма, в уединение и смирение на духа.

Когато слушаме Моцарт, чувстваме емоционалността, случващото се в душата на композитора. Неговата Серенада в сол мажор /по-известна като „Малка нощна музика“/, мелодиите от операта „Вълшебната флейта“ или Rondo alla turca зазвучават в съзнанието ни веднага щом прочетем имената на тези творби, отличаващи се с онази чистота на енергията, която излъчват, с жизнерадостност, със светлия си характер и хармоничен, уравновесен и бодър ум. Слушаме ли Бетовеновите сонати и симфонии, ще преживеем борбите на Френската революция и душевните стихии, вилнеещи през целия живот у Бетовен. Ноктюрните на Шопен /като едно от най известните му – Ноктюрно № 2, оп. 9 в ми b мажор/ потапят в най-съкровените и романтични трепети на сърцето, предавайки вибрациите на нежния характер на композитора.

Музиката е незаменима вдъхновителка на човешките сърца. Тя е посредник на любовта, лек за болката, оръжие на смелостта, израз на благодарност и поклонничество. Музиката придава цвят и плътност на душите ни и ги прави видими. Помага ни да разберем и усетим всичко, което за ума е недостъпно. Тази ù сила я прави безценна, защото „ако всичко, което ставаше в душата на човек можеше да се опише с думи, на света не би имало музика“.