ЖЕНИТЕ В ЖИВОТА НА ШОПЕН

Автор: АЛЕКСАНДЪР МИТЕВ

В периода на Романтизма, се раждат много гениални композитори. От тях е полският композитор и виртуозен пианист - Фридерик Франсоа Шопен. Композиторът е най-яркият представител на полското композиторско съсловие, наричан още „поет на пианото“. Творчеството на композитора най-ясно характеризира Романтизма в чист вид, а в своите творби той деменстрира техническо съвършенство, богатство на мелодиите, представени в много изчистен стил и естетика. Шопен превръща скерцото в самосоятелно произведение, а произведенията му за пиано са оставили дълбока следа в композиторското творчество на периода. Роден е в Желязова Воля, в семейството на Никола - емигрант от полско-френски произход, завършил Варшвавският лицей. Майката на Шопен се казва Юстина Книжановска- отлична певица, пианистка, с висока култура и познания. Фредерик Шопен е единственият син на Никола и Юстина и е второто дете в семейството.

Шопен учи музика при частни учители във Варшава, а след това в Главното музикално училище (1826–1829 г.). През 1831 г. Шопен се установява в Париж. Там той работи, като пианист и композитор до края на живота си. По това време Париж се е превърнал в център на културата. За това Шопен на 22 години дебютира в първия си концерт на сцена в Париж. Той свири на аристократски приеми, развива преподавателска дейност и рядко изнася рецитали. Дейностите, които Шопен развива в Париж му помагат да се издържа финансово. Личният живот на Фридерик Франсоа Шопен преминава през търсения за щастие, от което той остава винаги нещастен, през годините на самота във Виена по време на революцията във Варшава и походът на руският генерал Паскевич, стигайки до блаженни години на труд и щастие, последвани от години на самота, болест и смърт.

През 1830 година във Варшава, Фридерик Шопен присъства в операта на спектакъл, в който участва бъдещата му първа и мимолетна избранница. На сцената се изявява в незначителна роля Констанца Гладковска, която по това време учи в Консерваторията. Тя притежава много чист и ясен глас от който Шопен е очарован. Той не споделя с никого желанията си към Гладковска. Шест месеца композиторът мечтае да я прегърне до сърцето си. Тази мисъл не го оставя спокоен, дори и в замъка на княз Клари в град Теплице (на границата между Бохемия и Саксония) в който той отсяда, пътувайки за Лайпциг. В чест на Констанца Гладковска, Шопен написва – Адажио от Концерт във фа минор(опус 21), както и Валс (опус 70, номер 3). Шопен гледа Гладковска по време на нейният дебют в операта „Агнес“ от Паер. Не стихват вътрешните му взхищения от гласът на дамата, играта й на сцената. Сам той споделя за нея: „Тя фразира и нюансира превъзходно. В началото гласът й леко трепереше, но скоро се съвзе от смущението. Обсипаха я с аплодисменти.“. След представлението, той се запознава с нея и акомпанира на пианото.

При своето заминаване в двореца на

княз Радзивил, Шопен се запознава с двете графини в двореца- Ванда и Елиза. Те са възхитени от младият пианист и композитор и правят опити да го съблазняват по всевъзможни начини. Графиня Елиза рисува портрета му за него, а Ванда притежава вроден музикален усет и му позволява да си играе с пръстите й. Въпреки опитите на двете графини да съблазняват композиторът, той не забравя Констанция и се връща във Варшава, където изнася концерт в нейна чест на 17 май 1830 година.

На концерта изпълнява Концерт във фа минор и потпури върху народни мотиви. На 11 октомври 1830 година, Фредерик Шопен изнася последният си трети концерт в който участва госпожица Гладковска. На 1 ноември 1830 година композиторът заминава за Виена. Той никога не среща отново Гладковска. След две години Констанция Гладковска се омъжва за селски благородник, а по-късно ослепява.

Личният живот на композитора претърпява ударите на съдбата. Мимолетните му връзки с Ладковска и Водзинска, са водени от постоянния му стремеж и търсене, към изяществото и красотата. Биографията на Фредерик Шопен споменава още едно име, като част от неговата история в личен план.

В живота на Шопен се появява и Делфина Потоцка. Тя е известна красавица на 25 години, с красива походка, приятни черти на лицето, стойката ѝ напомня стройна жена-богиня, а погледът ѝ – сериозност, както казва Мицкевич „най-великата грешница“, а Крашински пише стихотворение за нея. Фридерик е пленен от блестящото излъчване и се усеща леко замаян, а великолепният глас на Делфина оставя във него запомнящи се следи. Той работи с нея като постоянно се опитва да привлече вниманието ѝ но душата му остава заключена. Шопен търси с нея по-скоро платоническа любов, която Делфина признава за невъзможна, но това не ѝ пречи да му се отдаде. Авантюрата им продължава много кратко, защото дамата има съпруг, който е много ревнив и я отвежда в Полша. Тя се завръща след години, но запазва спомена в сърцето си към Шопен. За историците са останали много малко източници от взаимоотношенията между двамата.

През лятото на 1835 г. Фредерик Шопен е поканен в Дрезден от приятелите си братята Водзински, които познава от пансиона на баща му. Той познава и сестра им – Мария, която е най-малкото дете на Водзински, тогава на 19 години. Тя е тъмнокожа, жизнерадостна, с големи устни и още по-големи черни очи, а усмивката ѝ – сладострастна. Мария притежава всестранни таланти – рисуване, бродиране, композиране, пеене, свирене на пиано. Тя е жена, която знае как да привлича вниманието на обожателите си, защото цялото и съществуване притежава чар и богат темперамент. Нейната блестяща осанка е карала мъжете да се влюбват в нея още от 14-годишна възраст. Не я е било страх да използва властта си над мъжете. Имала е силно въображение и точна памет. Фредерик Шопен е развълнуван от срещата с тази жена. Той пристига в Дрезден и я среща отново, защото не я вижда дълги години, а Дрезден му се вижда чисто нов. Мария е негова ученичка в миналото и редовно му изпраща свои композиции. Шопен е пленен от красотата ѝ и я обича. Всяка сутрин Мария и Фредерик се разхождат в Дрезден и редовно отиват на терасата на Брюл и се любуват не река Елба, а музея Цвингер ги е изпълвал с екстаз. Вечер заедно са ходили в дома на нейния чичо, който е бил губернатор, председател на Варшавското събрание на полския сенат, преди побеждаването на Варшава. Станал изгнаник с конфискувани имоти и заживял в Дрезден. Той не обича музика и се отнася с пренебрежение към младата си племенница, която вечер е демонстрирала уменията си на пианото. Не приема връзката на племенницата си Мария с Шопен, още по-малко одобрява начина им на общуване – чрез шушукане в салоните, изолирани от масата. Въпреки негодуванията на чичото на Мария Водзинска, Шопен продължава любовните си атаки към любимата. Цял месец Шопен остава в техния дом. Последното преживяване в дома на девойката се провежда през септември в салона, украсен от рози. Шопен, неспособен да мисли за заминаването си, го гризе агония поради сбогуването им, въпреки обещанията за съвместното им бъдеще.Шопен композира за нея своя вик на самотата. Мария го нарича „Прощален валс“. Шопен го посвещава: „на госпожица Мария, Дрезден, септември 1835г.“.

След смъртта на Шопен, Фонтана го издава в сборника „Посмъртни произведения“ (опус 69, №1) – „Валс в ла бемол мажор“. За сбогом Мария Водзинска връчва на Шопен роза, която по-късно се намира в плик, белязан със знак от Шопен. Дълго време влюбеният Шопен води кореспонденция с малката Мария и се влюбва в нея все повече и повече. Младата дама постоянно получава от Шопен негови композиции. 1836 година започва добре за Шопен, защото той издава Голямата полонеза за пиано и оркестър и Концерт във фа минор, а Баладата (опус 23) за Мария Водзинска, той пише в сол минор. Тя е изповед за носталгично, тъжно и непреодолимо чувство на композитора, за любовта. На 7 септември 1836 година, Фридерик Шопен иска ръката на Мария Водзинска. Той търси и съгласието на майка й- графиня Водзинска. След завръщането му в Париж, Шопен получава серия от писма, написани от семейство Водзински. Семейството на Мария кореспондира с маестрото по различни поводи, ала в последното писмо, което той прочита на 2 октомври, любимата му отказва да бъде с него и се сбогува. Това прекъсва всички възможни планове за годеж между двамата. Шопен приема случващото се с него без излишни терзания, но раздялата с Мария поставя началото на болестта в гения- туберколозата. Шопен бележи краят на този тежък период, като събира в плик всички писма и розата, като на пликът написва саморъчно: „моето нещастие“. След смъртта му намират този плик, завързан с панделка.

През 1836 година, Фридерик Шопен се запознава с писателката Аврора Дюван, по-известна, като Жорж Санд. Същинските взаимоотношения между тях пламват през 1838 година. През 1837 година Фридерик Шопен получава първият пристъп на туберколоза, а здравето му се влошава още повече с всеки изминал ден. Зимата на 1838-39 година двамата заминават за остров Майорка, ала Шопен не е в добро здраве. Той прекарва всяко лято в имението на Жорж Санд в Ноан, където Шопен пише най-интензивно своите творби. През 1848 година Шопен прекратява взаимоотношенията си със Санд. Той е нещастен от своята връзка, която му носи повече нещастие, отколкото щастие.